You need to upgrade your Flash Player to version 10 or newer.

Първите сведения за Кен-Джуцу идват от 789, когато било въведено ‘кумитачи’ (упражнение с меч) за възпитание на синовете на Куге (благородници от тогавашната столица Нара). Кен-Джуцу започнало да се оформя към 9 век, но до средата на 14 век сведенията са откъслечни и липсват данни за по-систематично обучение, въпреки че много войни в този период на непрекъснати войни били вещи с меча. Такъв е бил например войнстващия монах (сохей) Сайто Мусаши-бо Бенкей, починал към 1189, който се бил заклел да победи 1000 самураи в единоборство. Разказва се, че той бил победен от последния боец – известния Минамото Йошицуне (1159-1189) и станал негов ученик. В историята на Кен-Джуцу, Кендо и дори Нин-Джуцу, много школи твърдят че са свързани с школата на Йошицуне, която според легендата била вдъхновена от горските духове (тенгу), населяващи планината Хейан, близо до Киото. Йошицуне тренирал нощно време в една зловеща местност в планината и премервал сили с духовете. Той усъвършенствал своето изкуство като изучил като изучил детайлно древния китайски трактат за военното изкуство ‘Лю Тао’ (‘Шест тайни’) от 3-4 век.

Като систематизиран метод Кен-Джуцу за първи път е преподавано от майсторите Чойсай и Джион през 1350 Те разделили техниките на меча в две групи: атакуващи – сечащи (кири) и мушкащи (цуки) и защитни – обединяващи методите на блокиране, париране и отбягване.

От същия период произлиза и школата Нен-рю, която според някои историци се причислява като първа в систематизираното обучение на Кен-Джуцу. Имало и още един по-стар стил, наречен Чуджу-рю, който е съществувал до края на предното столетие, но не може да се установи връзката между тези стилове и кой от тях е първичен.

През втората половина на 14 век взаимоотношенията между феодалните владетели (даймио) се влошават и многобройните междуособни войни довеждат до необходимостта от повишаване ефективността на бойните умения и изкуства. Третият шогун Ашикага Йошимицу (1358-1458) издава специален указ за поощрение и развитие на бойните изкуства и в частност Кен-Джуцу. Така Кен-Джуцу започва да се развива в две направления относно тактиката (хейхо): а) Сен-Ха Кен-Джуцу (бойна техника) и б) Рю-ха Кен-Джуцу (академична техника). Първото обхващало практическата тактика при условията на масовия бой на бойното поле, а втората обхващала академичното изследване на фехтовалното изкуство на базата на класически военни трактати, най-вече китайски, касаещи тактиката, стратегията и принципите на двубоя. Между 15 и 16 век Япония гори в непрекъснати граждански войни, бунтове и размирици. Тези смутни години, известни като ‘Сенгоку джидай’ (‘Епоха на войника’) способстват за появата на стотици нови школи и училища за Кен-Джуцу. От това време на бурна експанзия на изкуството са останали и много автентични документи касаещи техниката на известни майстори на меча.

Един от тези майстори бил известният самурай Цукахара Бокуден (1490-1572) от Източна Япония (префектура Ибараки), който учил Кен-Джуцу в известното светилище ‘Кашима Шинто’, където церемониал майсторът го осиновил. Той се бил 19 пъти последователно с истински меч, участвал в 37 сражения и в няколко стотин двубоя с дървен меч ‘бокен’ (бокуто). Бокен е дървен меч за упражнение изработван от червен дъб, който в ръцете на майстор се превръща в смъртоносно оръжие. Счита се, че този вид тренировъчен меч е въведен в употреба през периода Ашикага (1336-1568)

Бокуден починал на 82 години, като бил раняван само 6 пъти, при това всеки път със стрела в битките на бойното поле. За него се говори, че е победил над 200 сериозни противници. Един от интересните двубои е бил този между Бокуден и майсторът на нагината Кадживара Нагато. Техниката на Нагато с алебардата била перфктна и той можел да посича в полет лястовици, фазани и гъски. Но той не бил равностоен противник на Бокуден, който по време на двубоя още в самото му начало го разсякъл с един единствен удар на две заедно с нагинатата.

Двубоите между самураи от различни школи по Кен-Джуцу дълго време били показател за престижа и утвърждаването на дадена школа. По-късно когато в техниките на Кен-Джуцу се вплитат психическата тренировка, философските възгледи и дисциплината на ума, характерът на тези двубои рязко се изменя и понякога те се превръщали в нравствено поучителна лекция.

В Кен-Джуцу съществували повече от 1700 школи; според Вататани Кийоши те обаче са около 745, като повечето от тях са производни на три основни стила. Тези многобройни школи се различават по позициите за бой (над 300 вида) итехниките които наброявали няколко хиляди. Независимо от това огромно многообразие, всяка школа предвиждала за основни и най-важни от 7 до 15 позиции и техники, които при добро и твърдо владеене били напълно достатъчни за всяка една ситуация. Разбира се до всяка от тези техники се достигало след дълъг процес на опитност в различни ситуации и те интегрирали знанията на много поколения майстори на меча. Едни от учителите съветвали да се поразява противника в главата, други съветвали да се посичат първо сухожилията на ръцете или краката, трети мушкали директно в гърлото или атакували незащитените от бронята места и т.н. Всяка техника се отработвала стотици хиляди пъти, докато се стигне до съвършенство в изпълнението и скоростта станела мълниеносна

Партньори

  • Столична община
  • Национално представителство на студентските съвети
  • Сайтът на Една Жена
  • Заедно в час
  • Народно читалище Бъдеще Сега
  • Български портал за музика и танци
  • BG Dancer
  • Списание 8
  • Таланти в TalantBox
  • BBC Good Food България
  • AIESEC
  • Българско Национално Радио
  • Horo.bg
  • Глобал Вижън Съркъл
  • Метрореклама
  • Грация
  • Perfekten
  • ММА България

Екипириовки и Облекла

  • Гришко, магазин за обувки и костюми за балет и танци
  • Будокан, облекло и аксесоари за бойните изкуства и спорта
  • Vip Style, танцови и спортни облекла