You need to upgrade your Flash Player to version 10 or newer.

Филипинските бойни изкуства могат да бъдат класифицирани в три категории: Арнис, Escrima и Кали, които се намират съответно в северната, в централната и в южната част на Филипините. Смята се, че филипинските изкуства на Escrima произлизат от Индия и са донесени от хора, които пътували през Индонезия през земен мост, познат като архипелага Риоу.

Индонезийските Джакалеле и малайското Силат Милау са две бойни форми, които се счита, че са внесени във Филипините по тези пътища. Китайската династията Тан от 9 век търгува с Филипините от Източна Азия и Малайзия. Бойните методи на тези страни Контау и Силат имат голямо влияние върху развитието на Кали, което се смята за прародител. Според легендите десет Датус (вождове) напускат Борнео и се установяват в Панай, където през 12 век създават Ботоан.

Ботоан е училище, в което Датусите преподават Кали заедно с академични предмети и селско стопанство. Това е вид подготвително училище за племенни вождове.

През 12 век се осъществява третата миграция на малайзийци. Тези емигранти са предците на филипинците Моро (мюсулманите на остров Минданау и Сулу). Те разпространяват своите култура, религия и Кали-система, включващи остри оръжия с всякаква дължина. Смята се, че вождът Мангал е пренесъл Кали на Мактанския остров.

Сри Батаугонк и неговия син Сри Бантуг Ламай са пренесли изкуството на островите Цебу по време на империята на Маджапахид. Ража Лапу Лапу, синът на вожда Мангал, по време на постоянни битки развива и преименува Кали като Пангамут. В началото на 16 век той и Раджа Хумабон, син на Шри Бантуг Ламай, имат спор за земя, за която Лапу Лапу твърди, че принадлежи на баща му.

До битка не се стига, понеже Филипините са посетени от португалския изследовател Фернандо Магелан. Испанците изпращат експедиция, която търси западен маршрут през Тихия океан към Индия. Корабите на командира Магелан попадат в непознатия архипела На 16.03.1522 год. Магелан достига острова Самар. Той решава, че е в негов интерес да изчака преди да атакува и затова спира на близък ненаселен остров. На 18.03.1522 испанците забелязват лодка с местни жители, насочена към техните кораби. Магелан вижда в това възможност да ги поздрави приятелски. Островитяните запознават Маелан с островите, образуващи архипелага. Корабният свещенник кръщава в католицизма Раджа Коламбу, вожда на Самар, и Раджа Хумабон, вожда на Цибу.

На 27.04.1522 Магелан води експедиция до близкия остров Матан с надежда да го завладее и да го подари на Раджа Хумабон. За нещастие, когато 49 испански конкестадори слизат от корабите си, срещу тях се изправят 1050 островитяни, водени от Раджа Лапу Лапу, въоръжени с копия със стоманени върхове и калени с огън дървени пръчки. Магелан е убит от копията и стрелите на хората на Лапу Лапу. През 1543 Руи Де Вилалобос, пътуващ от Мексико, спира близо до Минданау и наименува целия архипелаг Филипини, на името на краля на Испания Филип II.

Испания дълго време владее Филипините и затова испанският израз за бойни изкуства с оръжия – Арнис Де Мано, се превежда като Изкуство на ръката. Това е система за самозащита от Филипините, която се занимава с бой с пръчки и тояги, ножове и мечове. Техниките с празна ръка са на второ място в това изкуство.  През 1565 год. Мигел Лопес Де Иегаспи оторизиран от Филип II колонизира острова Цебу и охранява Филипините. Когато през 1570 год. испанците пътуват до острова Лузон, те го намират населен от филипинци, китайци и индонезийци. До тяхното пристигане тези групи се конфронтирали с Кали-бойци, чиито бойни методи далеч превъзхождали техните. Но испанците, използвайки огнестрелни оръжия, побеждават населението на Лузон. От тогава изкуството на Кали е забранено, но тайно се практикува и подобрява от малко просветени.

Изкуствата са запазени в местни ритуални танци, наречени синулог, които за финал имат лъжливи битки с мечове. По ирония на съдбата тези танци често се изпълняват за удоволствие на испанците. Кали майсторите практикуват техните изкуства упорито и така развиват скорост и ловкост при боравенето с оръжията.

Тъй като испанските мечове са остри и лесно режат, филипиците започват да тренират удари по нервните центрове по тялото с дървени оръжия, за да позволят на Кали-бойците да обзоръжат или обездвижат опонентите си с точни атаки.

По време на 330 годишното испанско управление, след много схватки с испанците и подобрения изкуството Кали се изменя. Много тренировъчни методи са премахнати и много нови техники са добавени. Това заедно с влиянието на испанската култура и език води до еволюция на Escrima (Арнис Де Мано).

Испанските системи с рапира и кинжал имат най-голямо влияние за развитието на Escrima. Интересно е да се отбележи, че много от филипинските майстори преподават Escrima вместо на родния си език, на испански.

Истинското Арнис Де Мано не умира. Това откриват и испанците, всеки път, когато се вдига въстание. От поколение на поколение многото различни стилове, общо наричани Арнис Де Мано, от различни части на Филипините са запазени живи и се предават баща на син през вековете.

Когато испанската власт пада и Филипините стават част от Америка през 1898, забраната над изкуството е отменена. Приятелски състезания се провеждат публично по време на фиести, но учителите никога не отварят своите врати и Арнис Де Мано остава полусекретна дейност. Когато японците нападат Филипините много филипинци се сражават заедно с американците.

В истинските битки филипинското бойно изкуство се доказва като наистина добро. Филипините се освобождават през 1946 година. Дори след войната Филипините остават гореща зона. Градът Сан Джоан е първото място, на което се забранява носенето на нунчако през 1967.  С президентска намеса във военния закон на страната през септември 1972 се слага край на продължителното и широко използване на смъртоносни оръжия за решаване на спорове.

След войната много филипинци емигрират в САЩ и с тях се разпространява и Арнис Де Мано. Повечето от емигрантите отиват в Хаваите и в Калифорния. Мнозинството от тези, които отиват в Калифорния, се заселват в Стоптън и от там Арнис Де Мано или Escrima се появяват на сцената на бойните изкуства в САЩ.

Откриването на Escrima заедно с широкото разпространение на нунчакото става благодарение на Брус Лий. Неговите филми и сцените на бой с нунчаку и две тояжки донасят известност на филипинските бойни изкуства.

Партньори

  • Столична община
  • Национално представителство на студентските съвети
  • Сайтът на Една Жена
  • Заедно в час
  • Народно читалище Бъдеще Сега
  • Български портал за музика и танци
  • BG Dancer
  • Списание 8
  • Таланти в TalantBox
  • BBC Good Food България
  • AIESEC
  • Българско Национално Радио
  • Horo.bg
  • Глобал Вижън Съркъл
  • Метрореклама
  • Грация
  • Perfekten
  • ММА България

Екипириовки и Облекла

  • Гришко, магазин за обувки и костюми за балет и танци
  • Будокан, облекло и аксесоари за бойните изкуства и спорта
  • Vip Style, танцови и спортни облекла